Гаджето ми ми изневерява! Знам го със сигурност. И не от вчера, не от миналата седмица, даже не и от миналия месец. Не е мимолетен флирт, нито кратка авантюра. ОБича я отдавна. Тя е неговата първа и единствена любов! И го прави пред мен! Всеки ден виждам как я гали, как я гледа влюбено, как няжно я докосва, а тя потръпва в ръцете му и изпълнява всичките му желания. Двамата са в пълна хармония. Каквото иска той - получава го веднага. Без думи. А аз? Аз стоя безучастно и гледам как тя го обсебва, как го отнася в друг свят, далеч от мен! ТЯ, компютърката, малката гадна машинка. Казват, че била много умна. И красива. Наистина е умна, но красотата й е някак си различна. Не мога повече да го деля с нея!
Понякога оставаме сами. Тя стои безмълвна. Аз я гледам и се чудя какво толкова харесва той в нея? ИДва ми да й отрежа кабелчетата, да й разместя буквичките на клавиатурата, да й форматирам дискчето....Каква полза? Нали той ще се върне, ще види какво съм й причинила. Трепетно ще бди над нея и ще я лекува, ще посвети цялото си внимание на нейното възстановяване. А аз ще гледам виновно отритната встрани.
Някой ще каже, че вината е в мен. Сигурно ще бъде прав. Но аз не мога да му дам това, което тя му дава. Той е щастлив, когато е с нея. Трябва да се примиря с тази ситуация.
Един мъдър човек беше казал: Не поставяйте въпроса пред програмист "Аз или компютъра", защото отговорът е ясен и няма да ви хареса!

Да ти кажа, ако това което казваш е истинско...не се измьчвай толкова. Приятеля ми сьщо е компютьрен специалист и аз работя в една мн успяла софтуерна компания. Разликата между нас е; той е абсолютно обсевен с компютьра си, а аз имам един лаптоп. Когато той прекалява с компютьра и аз всимам си лаптопа и намествам се на един диван. Той след около час решава че трябва да ядем нещто или пьк иска да гледаме един филм...а аз му казвам че не сьм гладна или че вече е кьсно за филми. Просто не му обрьштам внимание, и той започна да се опитва да организира времето си в кьщи, за да не стои прекалено мн пред комп. Така че трябва да заявиш една малка и тиха война, ако искаш да спечелиш. :)

за съвета:) всъщност получава се една нелоша ситуация той като си се занимава на пц-то, аз си върша някакви мои неща, чета си книжки, гледам тв и т.н. и не си досаждаме един на друг :) но се дразня като му говоря нещо в продължение на 10-15 мин, той не реагира и в един момент се обръща и казва "каза ли нещо?" Кво да ги правиш......програмисти...:)

Развесели ме с този пост, anamolly! :))) Не очаквах това от заглавието, напротив- приготвих се за сериозна и напълно реална драма! (с две Жени! Истински жени ;) То изатова отложих толкова четенето на поста :)
Но сега ми олекна. Драма пък има, ама не е чак толкова страшна и голяма. Ще излъжа, ако кажа че не те разбирам, но ...не е болка за умиране все пак! ;) Ако се обичате истински, ще преодолеете това противоречие... това "разминаване"- на битово и ежедневно ниво. Все пак.

Много поздрави и усмивки от мен :)*
И -добре дошла в блога, сред нас- обсебените вече ;-)))))

безценно. много ми хареса постингът :).