Какво е Търново? Повечето хора хора свързват този град единствено с Царевец. Безспорно крепостта е доста интересна и добра атракция. Но за мен Търново е повече. Това е град, събрал и съхранил в себе си вековна история. Средновековна столица и развит културен център, търговско и занаятчийско средище през Възраждането и град, белязал в много отношения Следосвобожденската ни история. Атмосферата в града е пропит а с духа на минали събития. Тук една крачка дели отделните исторически епохи в българската история. Няма как да не се почувстваш българин във Велико Търново!

.....

Станах рано. И през този ден температурите щяха да са нетърпимо високи, така че за моята разходка трябваше да се подсигуря с приемливи климатични условия. В 8:30 вече бях пила кафе и, преметнала фотоапарата през рамо, с удобни обувки и практични дрехи се запътих по стръмните улички на Търново. Интересно беше да видя как градът малко по малко се събужда. Хората, също както и в София, но в много по-малък мащаб, бързаха за работа. Усещаше се динамиката на делничния ден. Свих по едно от уличките и се озовах в съвсем различен свят. Даже в различно време. Бях решила да разгледам възрожденската част на града, тъй като Царевец съм го виждала доста пъти и вече не ме привлича.
Улица "Гурко" - една прекрасна и страшно живописна уличка, в която е съхранена старата възрожденска архитектура и атмосфера със страхотна гледка към р.Янтра и паметника на Асеневци. Слънцето вече се беше издигнало високо и огряваше целия южен склон на стръмния хълм, по който са накацали къщичките. Осветяваше ги и те грейваха в цялата си красота.

 
По уличката беше пусто и тихо. Невероятно спокойствие. Тук-там минаваше някоя мързелива котка, която се опъваше на слънце. Само аз стъпвах по калдаръмената настилка, представяйки си, че съм назад във времето. А къщите около мен бяха наистина страхотни. Гледах ту на ляво, ту на дясно и като един типичен японски турист щраках всичко, което ми грабваше погледа. Високи, ниски, малки, големи всички къщи излъчваха топлината и спокойствието на отминалата епоха.И всички бяха красиви - с много цветя по балконите, с пълзящ  бръшлян по каменната основа - стегнати, поддържани, спретнати. Докато вървях срещах някоя баба, която беше излязла да измете, други две малко по нагоре обсъждаха цените на тока. И тази част на града вече се подготвяше за новия ден.

Уличката свърши и аз се отправих към следващата възрожденска забележителност - Улицата на занаятите. Тук цареше същата атмосфера, но беше доста по-оживено. Тук цтари, традиционни занаяти оживяват, а изделията, произведени от майсторите бяха изложени на самата улица. Беше интересно да видиш една типична българска чаршия от времето на османската власт по нашите земи.


Медникар, златар, ножар, сладкар - всякакви дюкянчета и работилнички.


Почувствах се като в "Железния светилник" от Димитър Талев.  За съжаление уличката беше доста къса и бързо свърши. Но ми хареса.

Ето и една интересна снимка
Това е една малка част от този чудесен град. Този толкова типичен облик на българския град за 18-ти и 19-ти век винаги ме е впечатлявал. Такава простота, спокойствие, което в същото време излъчва сила, устойчивост, излъчва достойнство.
Накрая посетих и музея на Учредителното събрание и първата българска Конституция, помещаващ се в същата сграда,построена от Колю Фичето, в която е бил подписан основният закон на Третата българска държава.

В този музей почувствах другата тръпка - тази от Новата българска история, чието начало е било положено именно в тази сграда. За съжаление нямах време да разгледам и музея на Нова и най-нова българска история, тъй като трябваше да хващам влака към София. Но другия път като дойда в Търново ще го направя!
....
Обичам Търново. Така както обичам и всички български градове, всички места, които пазят българския дух и атмосферата на българското минало.

уникален град! пълен е с живителна енергия и много история. когато съм там имам чувството че се намирам в два свята...

в тази част на града, за която разказваш наистина цари едно неописуемо спокойствие. Аз също съм се разхождала много пъти там - ставаше ми леко на душата. И аз като теб се пренасях в друго време...
Велико Търново ми е любимия град :-) и понякога ми липсва...

Да това е моят роден град прекрасен е и аз много се гордея с него

това е моят роден град също. много съм горд от една такава статия написана за града. наистина е страхотен град. горд съм че съм отраснал точно в този град:)

Радвам се, че е постингът е пробудил такива чувства у вас.:)
Аз пък съм отраснала в Бургас. Може да няма атмосферата на Търново, но пък си е мой и аз си го обичам, така че следващия път ще разкажа за неговия чар:)

... но е МОЯТ град. Той е единственият, в който мога да се чувствам толкова щастлива и спокойна.
Дали има хора, които, когато са го видели за първи път, са имали чувството, че цял живот са били там и са искали никога да не си тръгват?!

Da, ianiv ili in4e kazano Qn,ima takiva hora - tova sam az! Vinagi sam imala 4uvstvoto, 4e sam jivqla v tozi grad cql jivot..Moqt grad e Var6ec! no az imam dva ne rojdenni, a rodni grada - Var6ec i Tarnovo. Kakva 6tastlivka sam samo, a? Mai trqbva da razkaja za Var6ec!?6te go napravq sas stihotvorenie!Obe6tavam! daje e napisano, smao trqbva da go publikuvam v bloga:))Doskoro togava! I da pro4etete za Var6ec - zaslujava si!:))

Не се сещам за друг град в България да се казва Велик

Велики Преслав :)