Хърватска - една изключителна държава. Колкото балканска, толкова и европейска. Още с пресичане на сръбско-хърватската граница се усеща навлизането в една друга реалност. След разбитите пътища в България и Сърбия, автобусът тръгва плавно по перфектната хърватска магистрала. Пътуваме към Загреб. 300 км идеално равен път, без нито един завой, пресича обширната равнина Славония. Да Загреб пейзажът е един и същ - зелени поля, на места заблатени от преливащата р. Сава. Тук-там се виждат малки подредени селца, над които се издигат камбанариите на катедралите. Крайната ни цел е средновековният град Трогир. Пътят до там минава през столицата Загреб, след което завива на юг и се движи в подножието на величествените Динарски планини. Пейзажът е доста еднообразен - голи скали, каменисти склонове, спускащи се непосредствено до морския бряг. Това ли е прословутата Далмация, се питам аз - скалисти, обезлесени брегове, напълно неприветливи на пръв поглед. След 5-6 часа обаче пейзажът коренно се променя. Достигнахме
Трогир  - малък, средновековен град, разположен върху 2 острова, свързани с красиви мостове. Старинни сгради, високи катедрали, тесни калдъръмени улички. А около тях - красиви крайбрежни алеи, оградени от безброй палми.Невероятна красота. Това място е рай за яхтен туризъм. Тук човек може да види нещо неестествено за българското крайбрежие - огромни яхтени пристанища, в които са акустирали стотици яхти от най-различни държави. Все още обаче предстоеше отблизо да се запознаем с истинската красота на Далмация. А какъв по-добър начин за това от една разходка с корабче из Адриатическо море. Тук я няма безбрежната морска шир, защото накъдето и да погледнеш виждаш земя - един от многобройните далматински островчета, повечето от които са необитаеми. Пътуването с корабчето беше незабравимо. След 1 час пътуване между малките островчета достигнахме о. Шолта. Спряхме в едно малко селце, разположено на въпросния остров, наречено Маслиница. Тук времето се измерва в други единици. То даже изобщо не съществува. Такава романтика, такова невъзмутимо спокойствие никога не бях виждала. В селото нямаше абсолютно никакво движение. Хора не се виждаха. Дори котките бяха мързеливи. А малките китни къщички бяха накацали по хълма, а в дворовете им си растяха маслини,лимони, мандарини.В подножието на хълмчето беше пристанището, по което имаше няколко доста луксозни чуждестранни яхти. Тук и водата беше по-различна отколкото в Трогир - невероятно бистра! Виждаше се всяко камъче по дъното, всяка рибка, раче, скарида, а тикава имаше много. Самата вода имаше страхотен тюркоазен цвят и те привлича да се потопиш в нея.
На такова място човек наистина забравя всичко. Отнася се в друга реалност. Не си спомняш кой си, откъде си и какво изобщо правиш тук. Знаеш само, че се чувстваш добре и с всичките си сетива се опитваш да видиш, да усетиш, да запомниш всичко така, както е сега - безкрайно красиво.
Седнахме да пием кафе на едно заведение.Запознахме се с възрастната двойка, която стоеше на съседната маса . Оказа се, че са австрийци, които всяка година, в продължение на 40 години идват тук за 10 дни. Завидях им за тази страхотна традиция. Ако имах и аз такава възможност и аз бих идвала всяка година. Засега се задоволих с обещанието пред себе си един ден да се върна отново на това райско място. Думите не могат да опишат красотата на това място.....
Докато пътувахме обратно към Трогир си мислех колко е непредвидим животът. Преди 6 години прекосих Адриатическо море с кораб, мислейки си че никога няма да го видя отново. Но ето, че очите ми отново видяха цвета му, усетих миризмата му, докоснах водите му, чух шума на вълните му - усетих го с всичките си сетива. Кой знае, един ден може пак да се върна тук. Да преживея цялата тази приказка отново...

P.S. Яд ме е на това, което ние правим с нашите черноморски курорти.....а можеха да изглеждат по същия начин като Трогир и Маслиница....

http://www.chicaaa.snimka.bg/album.php?album_id=36630&photo=82

В началото на май и на мен ми се отдаде възможност да посетя Хърватска и по скоро един от нейните курорти - Опатия. Това е близо до границата със Словения. Чудно място е. Въпреки, че нямат плаж, а е само каманак си струва да се види. Аз също имам албум за там:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=132398

Много хубаво разказваш...

Добре си го разказала но нямаш ли снимки

http://www.chicaaa.snimka.bg/album.php?album_id=36630

Хърватското адриатическо крайбрежие се води за едно отнай-красивите в света. Наричат го "Крайбрежието на хилядата острова". Разкошно е там. А и самата държава наистина е много години преди нас. Независимо, че до преди 12 години водиха война в Славония, Лика, Кордун, Баня и Книн.