Постинг
25.06.2007 19:23 -
Една разходка в старата българска столица
Имам едно малко лошо качество - малко съм нерешителна. За това когато моята приятелка Диляна ми предложи да й отида на гости във В.Търново за 1, 2 или повече дни доста дълго мислих. Как да пътувам 6 часа сама с влак в тая жега, пък автобуса е скъп, ама пък ми се ходи, обаче сега е сесия и трябва да уча, но пък ми се ходи, само дето там ще е много горещо...ред такива мисли. да, не, да, не, не знам, да не да не не не да да да...Спрях да мисля за момент. Тръгвам! Нарамих фотоапарата през рамо, сложих 2 чифта гащи и един потник в чантата, бутилка вода и бегом към автогарата. Хванах първия автобус и тръгнах пък на място ще реша кога ще се върна. В автобуса беше приятно - климатикът си работеше, пътувах си комфортно и се наслаждавах на пейзажа. Даже попрочетох това-онова за предстоящия изпит докато пътувах, тъй като филма беше тъп. ПО живо по здраво в 18:30ч. бях в Търново пред хотел Етър, където Диляна ме чакаше. Слизам от автобуса. Жегааааа! Ужас! Но пък Търново си беше същото каквото го помня от преди 3 години - същият прекрасен град.
Оказа се, че Диляна живее в една от онези къщи, кацнали върху хълма, ограждащ центъра на града. А докато стигнем там трябваше да преодолеем безброй много стълби. Стълби...жега....пот....стълби. С много зор успях да се покатеря до въпросната къща. Атмосферата в района беше толкова идилична, че за миг забравих жегата и умората - тиха уличка с красиви къщи и окичени с цветя и зеленина дворове. А на улицата играят деца. А тишината и спокойствието...за тях няма да говоря.
Всъщност Диляна беше тук на гости за 1 седмица и беше оптседнала в къщата на нейна леля, която пък беше отпрашила към Карнобат и ние бяхме сами. Къщата всъщност представляваше нещо като малко блокче на 3 етажа. След кратка почивка и бърз душ реших да отида до близкия магазин да купя нещо за хапване, докато Диляна се къпе. Взех ключовете и тръгнах. Намерих магазинчето, лесно се ориентирах и коя беше къщата. Улисана в мисли за това колко е спокойно тук и как продавачката не ми даде касова бележка се качвах по стълбите към апартамента. Изведнъж се сетих, че не помня кой беше етажа. АМи сега? Спомням си много стълби - значи ще да е третия! Уверено се запътих към третия етаж и натиснах дръжката на вратата. Влязох вътре. Опа! Това определено не е апартаментът, който търся. Чу се глас на възрастна жена: "Кой е?"
Бързо затворих вратата и тръгнах да бягам. Обаче не бях достатъчно бърза. НА вратата излязоха възрастната жена и мъж на около 30-35 години.
- Кого търсите? - ме попитаха гневно те.
- Ами..аз..такова...обърках етажа. Извинявайте много!
Почувствах се ужасно неудобно, стояща стъписана пред тях с торбичка с хляб и минерална вода в ръката. И взех, че тръгнах нагоре, а се оказа, че четвърти етаж няма. Е, значи съм била за втория.
- Кого търсите??? - още по-гневно ме попитаха. Особено мъжа.
Реших, че все пак трябва да дам някакво обяснение. Все пак им влязох в къщата, без да са ме канили. Ама защо не се заключват тези хора?
- Аз съм тук на гости на една приятелка. Извинявам се още веднъж! Просто обърках етажа. Извинявайте!
Повече от това нямаше какво да се обяснявам и си тръгнах към втория етаж. В крайна сметка не всекиго се случва. не ми беше приятно, че ме гледаха като престъпник, но и на тях сигурно не им е било приятно, че младо, симпатично момиче, държащо торбичка с хляб и вода им влиза нахално в къщата. Карай да върви! Оказа се, че и Диляна предния ден объркала етажа и се опитвала да отключи същата врата. К"во да правиш...късмет.
След като слънцето се скри и се поразхлади малко, слязохме в центъра. Разхождахме се, пихме бира в едно от онези прекрасни заведения кацнали на отвесния склон, от които се разкрива чудесна панорамна гледка към р.Янтра, паметника на Асеневци и останалата част от града. Случайно се натъкнахме и на шоуто "Звук и светлина", което много отдавна исках да гледам.
Определено не съжалявах, че дойдох в Търново.
Оказа се, че Диляна живее в една от онези къщи, кацнали върху хълма, ограждащ центъра на града. А докато стигнем там трябваше да преодолеем безброй много стълби. Стълби...жега....пот....стълби. С много зор успях да се покатеря до въпросната къща. Атмосферата в района беше толкова идилична, че за миг забравих жегата и умората - тиха уличка с красиви къщи и окичени с цветя и зеленина дворове. А на улицата играят деца. А тишината и спокойствието...за тях няма да говоря.
Всъщност Диляна беше тук на гости за 1 седмица и беше оптседнала в къщата на нейна леля, която пък беше отпрашила към Карнобат и ние бяхме сами. Къщата всъщност представляваше нещо като малко блокче на 3 етажа. След кратка почивка и бърз душ реших да отида до близкия магазин да купя нещо за хапване, докато Диляна се къпе. Взех ключовете и тръгнах. Намерих магазинчето, лесно се ориентирах и коя беше къщата. Улисана в мисли за това колко е спокойно тук и как продавачката не ми даде касова бележка се качвах по стълбите към апартамента. Изведнъж се сетих, че не помня кой беше етажа. АМи сега? Спомням си много стълби - значи ще да е третия! Уверено се запътих към третия етаж и натиснах дръжката на вратата. Влязох вътре. Опа! Това определено не е апартаментът, който търся. Чу се глас на възрастна жена: "Кой е?"
Бързо затворих вратата и тръгнах да бягам. Обаче не бях достатъчно бърза. НА вратата излязоха възрастната жена и мъж на около 30-35 години.
- Кого търсите? - ме попитаха гневно те.
- Ами..аз..такова...обърках етажа. Извинявайте много!
Почувствах се ужасно неудобно, стояща стъписана пред тях с торбичка с хляб и минерална вода в ръката. И взех, че тръгнах нагоре, а се оказа, че четвърти етаж няма. Е, значи съм била за втория.
- Кого търсите??? - още по-гневно ме попитаха. Особено мъжа.
Реших, че все пак трябва да дам някакво обяснение. Все пак им влязох в къщата, без да са ме канили. Ама защо не се заключват тези хора?
- Аз съм тук на гости на една приятелка. Извинявам се още веднъж! Просто обърках етажа. Извинявайте!
Повече от това нямаше какво да се обяснявам и си тръгнах към втория етаж. В крайна сметка не всекиго се случва. не ми беше приятно, че ме гледаха като престъпник, но и на тях сигурно не им е било приятно, че младо, симпатично момиче, държащо торбичка с хляб и вода им влиза нахално в къщата. Карай да върви! Оказа се, че и Диляна предния ден объркала етажа и се опитвала да отключи същата врата. К"во да правиш...късмет.
След като слънцето се скри и се поразхлади малко, слязохме в центъра. Разхождахме се, пихме бира в едно от онези прекрасни заведения кацнали на отвесния склон, от които се разкрива чудесна панорамна гледка към р.Янтра, паметника на Асеневци и останалата част от града. Случайно се натъкнахме и на шоуто "Звук и светлина", което много отдавна исках да гледам.
Определено не съжалявах, че дойдох в Търново.
Велико Търново е най-най-най-любимият ми град в България! :)))) Надявам се съвсем скоро да имам възможност да го посетя отново... На бас за три бири, че мястото, където сте пили биричка се казва "Улицата"... ;)
Поздрави от мене, благодаря ти за разходката! Защо не сложиш и мъничко от снимките, които сте си направили?
цитирайПоздрави от мене, благодаря ти за разходката! Защо не сложиш и мъничко от снимките, които сте си направили?
Защото съм предвидила продължение:) Истинската разходка беше на следващия ден и тогава правих снимките. А за мястото с бирата...не знам как се казваше. Не помня такива подробности.:)
цитирайзначи не е било "Улицата" :)
breathe, дължиш й три бири! ;)
цитирайbreathe, дължиш й три бири! ;)
Търсене
За този блог
Гласове: 169
Архив
